Basic Pascal Tutorial/Chapter 1/Punctuation and Indentation/bg

│ български (bg) │ Deutsch (de) │ English (en) │ français (fr) │ 日本語 (ja) │ 한국어 (ko) │ русский (ru) │ 中文（中国大陆） (zh_CN) │

Пунктуация и идентация

(author: Tao Yue, state: unchanged)

Тъй като Паскал игнорира края на редовете и интервалите, препинателните знаци са необходими, за да се каже на компилатора кога завършва даден оператор.

Трябва да има точка и запетая (;) след:

• заглавието на програмата
• всяка дефиниция на константа
• всяка декларация на променлива
• дефиниция на всеки тип (ще го разгледаме по-късно)
• почти всички изрази

Последният оператор в блок BEGIN-END, непосредствено предшестващ END, не изисква точка и запетая. Въпреки това не вреди да добавите такъв. Това ще ви спести необходимостта да добавите точка и запетая, ако се наложи да преместите израза по-нагоре.

Идентация (добавяне на интервали отляво, отместване) не се изисква от компилатора. Въпреки това е от голяма полза за програмиста, тъй като това помага да се направи програмата по-ясна. Ако пожелаете, можете да имате програма, която да изглежда така:

program Stupid; const a=5; b=385.3; var alpha,beta:real; begin 
alpha := a + b; beta:= b / a end.

Но е много по-добре ако програмата изглежда така:

program NotAsStupid;

const
  a = 5;
  b = 385.3;

var
  alpha,
  beta : real;

begin (* main *)
  alpha := a + b;
  beta := b / a;
end. (* main *)

Като правило, отместете всеки блок навътре. Пропуснете линия между блоковете (например между блоковете const и var). Съвременните програмни среди (IDE) разбират синтаксиса на Pascal и често ще направят отместването автоматично докато пишете.

Правилното отместване и смислените коментари улесняват значително определянето на начина на работа на кода.